Алис Хайлър Рамзи - домакинята, която още през 1909 г. доказа, че жените са добри шофьори - Свободно време

Докато преглеждахме историческите събития, които са се случили на днешната дата, попаднахме на една интересна личност, която смятаме, че заслужава вашето внимание. Преди точно 114 години Алис Хайлър Рамзи решава да се качи на малкия си автомобил и да отпраши на пътешествие през Америка. Стореното от нея е като извадено от страниците на приключенски роман. Във време, в което от жените се очаква нищо повече от това да си стоят вкъщи, да се грижат за домакинството и да гледат децата, тя хуква да обикаля континента на четири колела с няколко приятелки. Защо го прави, какво се случва по пътя и какво е значението на делото ѝ, четете в текста.

***

Преди Амелия Еърхарт да прелети Атлантическия океан, преди Валентина Терешкова да бъде първата жена, излетяла в Космоса, и преди Джанет Гътри да стане първата жена шофьор на състезателна кола, имаше Алис Хайлър Рамзи - една обикновена 22-годишна домакиня, която се превръща в първата жена, предприела трансконтинентално пътуване в Америка.

Преди павираните пътища, пътната помощ и климатиците, тя завладява Америка от бряг до бряг и проправя пътя (в буквален смисъл) за жените след нея.

Още от Свободно време

Алис Хайлър Рамзи е родена в Хакенсак, Ню Джърси през 1886 г. Получава образованието си в колежа Васар. През 1908 г. нейният съпругът, конгресменът Джон Рамзи, ѝ купува малолитражен автомобил Максуел - малка малка градска кола от началото на миналия век. Съпругът ѝ направил този подарък, не защото искал жена му да прекоси континента с него, а с доста по-практични съображения - смятал, че автомобилът е много по-безопасен от язденето на любимия кон на Алис, особено след като веднъж той препуснал в галоп, без да се подчинява на юздите. Тогава бедният г-н Джон Рамзи дори не е подозирал каква поредица от събития ще отключи изразът на съпружеската му загриженост.

Алис бързо открива своята страст към шофирането и още през същата година кара колата си Максуел в състезанието Монтоук Пойнт на Американската автомобилна асоциация. Тя е една от само двете жени, участвали в състезанието. Именно там тя се запознава с Карл Келси, който работи за автомобилната компания Максуел-Бриско.

От Максуел като марка искали да се насочат към женския пазар, тъй като жените традиционно не били насърчавани да шофират. Затова Келси видял възможност да работи с Рамзи. Той забелязал в нея нещо и ѝ предложил да предприеме пътуване през цялата страна като един вид каскада. Компанията се наела да покрие всички разноски за пътя, както и да ѝ осигури нова туристическа кола и части. Авантюристката Алис се съгласила на драго сърце.

На 9 юни 1909 г. Алис, заедно със своите „консервативни“ две по-големи снахи и 16-годишната си приятелка Хермине Янс тръгват за Сан Франциско от Хел Гейт в Манхатън (идеята, че пътешествията се случват най-добре с приятели, не е нова!).

Колата била добре оборудвана с различни къмпинг-съоръжения, някои резервни части – гуми, тръби, бутилка за сгъстен въздух, допълнително масло, включително и ютия, гуми, лопати, брадва, въже и всичко, което може да потрябва по време на път. Алис сложила в багажа и малък фотоапарат, какъвто Kodak започнали да разпространяват точно в началото на миналия век, което обяснява наличието на много снимки от историческото пътуване.

Алис била единствената в групата, който знаела как да шофира, но по пътя останалите дами научила повече за колите, отколкото вероятно са очаквали. Както можете да си представите, през 1909 г. пътешествията изглеждали малко по-различно. Като начало, само 152 мили от общо 3 800-те, които изминали, били асфалтирани.

Не си представяйте пътуването през 13 щата като весела екскурзия с приятелки – то било истинско изпитание. По пътя обаче домакинята Алис действала като същинска жена-чудо и разбила на пух и прах представите, че жените не са добри шофьори.

Тя сменя 11 гуми, затяга разхлабени болтове, поддържа свещите на автомобила чисти и поправя съвсем сама счупен педал на спирачката. Нейният скромен "екипаж" проявява креативност по време на трудните ситуации, като носи вода, за да охлади прегрятия радиатор, използвайки своите контейнери за тоалетни принадлежности. В един такъв критичен момент, докато чакали за ремонт на бобина, случаен минувач извикал на чакащите жени: „Вземете си кон!“.

Максималната достигната скорост на возилото била 42 км/ч. Жените се ориентирали по пътя с помощта на карти, но също така следвали кабелите на телефонните стълбове с надеждата, че те ще ги доведат до град.

Пътешественичките били съпроводени в полуоткритата кола от поройни дъждове, които превръщали пътищата в непроходима рядка кал. Един фермер ги извлича на два пъти от кални ровове, като втория път удвоил цената за услугата си. Пресичат дерета без мостове. Пропадат в тунели, изкопани от прерийни кучета. Изкачват стръмнини в Скалистите планини. Отзовават се на закъсал шофьор с автомобил Митчъл и го изтеглят с гладките си гуми по стръмния хълм. Свършва им горивото по пътя. Многократно дамите трябва да разчитат на милостта на непознати да бъдат изтеглени от канавки или защитени от буря. На два пъти са игнорирани препоръките на мъже опасни участъци от пътя да бъдат преодолени с влак. Когато достигат рекички и малки блата, Алис вдига полите си и нагазва, за да провери дали колата може да мине.

Смелата Алис и нейните три приятелки видели и преживели още много по пътя. Те спали в колата, когато тя затънала в калта, натъкнали се на водена от шериф хайка, която преследвала сериен убиец в Небраска, попаднали в хотел с дървеници в Уайоминг и били обградени от индианска ловна група с опънати лъкове в Невада.

Петдесет и девет дни след като тръгнали от Ню Йорк, жените пристигнали в хотел "Сейнт Джеймс" в Сан Франциско, където ги очаквала голяма тълпа. Вестта за приближаването им била оповестена от вестниците. Заглавието на вестник "San Francisco Chronicle" за пътуването било следното: „Красиви жени автомобилисти пристигат след пътуване през континента“.

Равносметката е изминати 3 800 мили. Всъщност чистото време на пътуването им е само 42 дни, като останалите дни отиват за посещения на исторически забележителности, както и на закъснения, дължащи се на лошо време и повреди. Средната скорост на ден е 90,5 мили (150 км) или 7,54 мили/час (12,5 км/ч).

Алис Хайлър Рамзи умира през 1983 г. Тя е първата жена, въведена в Автомобилната зала на славата и е обявена за жена автомобилист на века.

Великите жени, чиито открития са приписани на мъже

7 снимки